Необходимостта от ясно дефиниране и позоциониране на приоритетите на работата в ретро автомобилната гилдия е въпрос засяган от десетилетия, но без ясни критерии и рамки за техните изпълнения. Организацията на събития, без значение биле те събори, паради, ралита или конкурси за елегантност е една малка част от ретро автомобилния живот на България. Много от останалите аспекти, като популяризирането и промотирането, както на самите исторически превозни средства или събития, така и на самата идея и отношението към тях, са много тясно засегнати и като изключим двете списания, от които едното официално не излиза, а второто е с неясна периодика, остава чисто личната комуникация. Последната не може да бъде пренебрегната, но чисто като ефективност граничи с нулата, поради ниското покритие и пенетрация. Не бива да забравяме социалните мрежи, както и да пренебрегваме техния принос, но колкото и да е голям, то той остава непълен, несистематичен и разнопосочен.

По-горното обуславя появата на сдружение, което да работи в насоката на култура, история и промоция на ретроавтомобилния живот в България. В следващите страници на тази дипляна искаме да изложим сегашната картина в България, да кажем кои сме ние и как виждаме основните направления на ретро автомобилния ни живот в бъдеще. 

Обикновенни ентусиасти, с поглед върху европейската култура и практика в тази област. С надеждата и визията за развитието им и в България. През 2000 г. бяхме основна част от екипа реализирал филма по повод 10 години Български автомобилен клуб Ретро „...традиция и бъдеще!“ единствин по рода си в България. Част от нас през 2002 г. стартираха платформата ClassiCars.bg (classiccars.zonebg.com) и все още я поддържат и развиват. Днес WEB платформата има качени над 14 000 снимки и съдържа над 300 подстраници.

Най-голямата ни гордост е Tour de Europe™. Това е инициатива възникнала случайно от една  споделена идея и приятелски разговори през 2011 г. Благодарение на това посетихме повече от 50 автомобилни музея в Европа и над 10 изложения и пазари. В 7-те му издания участие взеха 30 колеги от клубовете в Бургас, Стара Загора, Пловдив, Варна, София, Белград и Благоевград.

Прочети още...

Както всяка една дейност на човека в развитото републиканско общество се рамкира от законите на това общество, така нашето хоби и всичко съпроводено с него попада в тази законова рамка. Добра или лоша, напреднала или изостанала е въпрос на безкрайни спорове, а може би и предмет на един академичен труд.

Всички законови промени с цел регламентиране, облекчаване както и еднозначно определяне на предметите на нашия интерес, са съпроводени с многогодишни усилия, срещи, разговори, предложения, молби, писма на множество колеги. И не на последно място, нека не забравяме, че за тези заслуги има своя принос и законодателството както на Европейския съюз така и това на неговите страни членки.

В исторически план законовите привелегии в България се подреждат по следния начин:

  • Най-голямата придобивка за феновете на ретро автомобили е издействана през 1999 година. С публикуването й в Държавен вестник брой 74 от 20.08.1999 г., се освобождават от годишен технически преглед всички ППС произведени преди 01.01.1960 г.
  • От 1.3.2013 г. имаме и "Наредба № Н-3 от 18.2.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по споразумението за европейското икономическо пространство", в която за първи път в българското законодателство се въвежда понятието "Пътно превозно средство с музеен или исторически интерес". 

"Пътно превозно средство с музеен или исторически интерес" е ППС, което е най-малко на 30 години, запазено и поддържано в изправно състояние, близко до оригиналното, не се използва преимуществено като транспорт за ежедневни нужди, част от историческото и културното наследство, като това е удостоверено с карта за идентичност." - Наредба № Н-3 от 18 февруари 2013 г - В сила от 01.03.2013 г. - Обн. ДВ. бр. 21 от 1 Март 2013 г.

  • През 2017 г. в ДВ бр. 62 от 1 август е обнародвана „Наредба за изменение и допълнение на Наред­ба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства“, в нея четем: Чл. 12в. (1) За първоначална регистрация на историческо превозно средство чрез идентификационна карта, издадена от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощенa от нея организация на територията на държа­ва – членка на Европейския съюз.

Във връзка с всичко по-горе за постигането на други необходими законови промени, както и преходните разпоредби към тях ще са плод на труда много хора и организации в следващите години. Но тези планирани или желани промени трябва да бъдат нормални и реализуеми, а не мечти на неуки или алчни хора. 

Бeзопасността на движението по своята същност е симбиоза между безопасното и правомерно поведение на участниците в него, безопасната инфраструктура и безопасната автомобилна техника. Безопасното движение по пътищата засяга пряко всеки един от нас, като член на обществото, от най-ранна детска възраст до дълбока старост, като участник в движението - пешеходец, велосипедист, водач на моторно превозно средство и т.н. То е грижа на всички, като се започне от компетентните органи, които следва да осигурят подходящата правна рамка от една страна, така и контрола по спазването и от друга.

Безопасността на движението е преди всичко въпрос на култура и съответно всеки един член на обществото носи своя дял от отговорността за случващото се на пътя. Необходимо е повишаване на културата на участниците в движението, на толерантността и адекватното поведение в съвременния автомобилен трафик.

Историческите превозни средства, които участват в движението, следва да се управляват винаги с уважение към другите участници. Водачите им следва да спазват винаги законовите изисквания за движение по пътищата и да съобразяват своето поведение с наличната хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация. Нарушаването на правилата не е от полза нито за безопасността на пътя, нито за популяризирането на историческите превозни средства.

Собствениците и водачите на исторически превозни средства следва да се съобразяват с препоръките за техническа изправност при текущата поддръжка. Също така, като правомерни участници в движението следва да се съобразят с обстоятелството, че историческите превозни средства не разполагат със системите за активна и пасивна безопасност на съвременните автомобили.

В исторически план още с появата на автомобилите започват да се изготвят правила за тяхното движение по пътищата. Първите писани правила за движението у нас са от 1896 г. В първия наказателен кодекс след Освобождението, Указ № 43 от 08.02.1896 г., в раздела „ Нарушения против личната безопасност и народното здраве“, са включени 9 правила за охраната на сигурността на движението по пътищата и наказанията за неспазването им.

В Закона за Столичната полиция от 1907 г. се оправомощава градоначалника да се грижи за свободното и безопасно движение „ из улиците“.

Първият правилник за движение на автомобилите в столицата е издаден на 12.03.1912 г. В него се съдържат основните правила за регулиране на движението и първите 5 пътни знака.

Пътната безопасност е задължение и отговорност на всички. Нека управлението на исторически превозни средства носи позитивна емоция, както за водачите така и останалите участници в движението.

Клубовете за ретро автомобили по своята същност са клубове, които обединяват хора с различни интереси чиито основен приоритет е един и същ, а именно историческите превозни средства. През годините в много издания и устави сме чели, че тези клубове са сдружения на хора с еднакви интереси, но във времето чисто материално, емоционално и комуникативно се е доказало, че това твърдение е непълно и по-точно видоизменено през призмата на битието и житието. Въпреки това голяма част от тези структури, били те обществени, частни или ведомствени, са доказали своята ефективност, като принос към общата цел, а именно опазване на материалното културно наследство на инженерната мисъл. Ръководствата на тези клубове са избираеми с различен мандат, определен от устава на съответната структура. С течение на времето броя на тези организации се увеличава, както и членската маса на национално равнище.

Още преди появата на организираните клубове в България се появяват ретро автомобилните събития, а именно наричани в началота “Парад-рали за автомобили ветерани“ ,като първото датира от 11 юни 1966 г.

С появата на първия клуб през декември 1989 г., започват да се организират разнообразни по характер събития, като събори, паради, пазари, излети, ралита, но в началото чисто регионални, а не национални по характер. Под последните разбираме такива които канят, посрещат и осигуряват престой на гости от цялата страна. Всички останали би трябвало да се класифицират, като регионални, без оглед на регистрациите на участниците. Понятието национални мероприятия се появявява в ретро пространството с календара за 2012 г. и по-точно с обявяването на първата национална програма. Зад нея не стои нито географски, нито правов, нито националистически смисъл, а идеята едно такова събитие да бъде подкрепено от достатъчно много регионални клубове, които формират неговия характер. Не на последно място обявяването на едно събитие за национално не цели да омаловажи или да неглижира други събития. 

Днес в България съществуват около 57 клубни структури, от които официално имат обществено видима дейност 24 от тях. В националния календар в последните две години има между 30 и 40 събития. Голяма част, може би 75% от тези клубове са еднотипни, едни 15% гравитират около предходния модел и може би максимум 10% имат някакъв собствен характер и облик. За съжаление, дори създаването на нови клубове в края на 2019 г. почти по нищо не се отличава от създаването на такива в края на 20 век.

Всяко ново сдружение в областта на историческите превозни средства трябва да е ако не уникално, като дейност и визия, то поне да е значително различно от всичко съществуващо към момента. Всичко това не е задължително да е в устава на дружеството, който малко или много е поместен в законова рамка, но трябва да е ясно деклирано и обозначено.

Съвременните деца прекарват много време пред компютъра, телевизора или друго устройство. Днес е по-важно от всякога родителите да насърчават децата си да открият своето хоби. Да ги насочат и да им помогнат да открият, понякога, неподозираните си заложби. Важно за развитието на децата е да трупат увереност, знания и да израстват емоционално. В детският мозък се формират положителни модели за междуличностните взаимоотношения, когато имат социални взаимодействия. Точно това е ролята на хобито, на една страст, която може да остане за цял живот.

Хобито развива в децата увереност, насърчава ги да четат и повишава тяхната образованост. Помага да си запълват времето с конструктивна дейност и ги зарежда с чувство на удовлетвореност. Хобито повишава вярата на децата в собствените им умения и способностти.

Хобитата насърчават децата да научават нови неща, превръщат ги в изявени и активни читатели. Веднъж открили сферата на интересите си,те ще четат все повече книги, свързани с тематиката, която ги вълнува. Естественият импулс да научават още и още неща несъмнено води до повишаване на техните знания.

Когато се потопят в някакво хоби, децата се научават да си поставят цели и да взимат самостоятелно решения. Помага им да пораснат. Понякога страсттта, която се запалва в тях, ги кара да открият своя професионален път.

Колекционирането на вещи развива в децата отговорност. Учат се да се грижат и да ценят това, което имат.

Много важно за децата е да прекарват време с най- близките си. Споделайки своето хоби с децата си и взимайки техните присърце можем да си устройваме семейни забавления, които носят взаимна радост и положителни емоции.

В академичната среди на България от години се долавят епизодични интереси в областта на историческите превозни средства. За съжаление формиране на ясно течение, област или направление за тях не се наблюдава в нито един университет на територията на България. Работа в областта на инженеринга, дизайна, журналистиката, медиа знание и история е факт от десетилетия, но академична официализация или акредитация на този етап не се наблюдава. Участие на хабилитирани колеги, като жури в конкурси е дългогодишна практика.

За разширяване на направленията за работа с академичната област е една от целите ни, като формите за това включват освен сътрудничество и научно изследователска дейност. Една малка крачка в тази област би била голям напредък за културата на цялата нация в областта на историческите превозни средства, защото академичната аудитория възпитава.

Образованието на подрастващите е основния ключ във формирането на широко скроено общество. Свободата на мисълта идва с изграждане на мащабността на познанието. Представянето на историческите превозни средства, като поле за изява и развитие при подрастващите, е шанс за образователното възпитание да формира следващите поколения борещи се за запазването на културно-историческото инжинерно наследство.

Като основни средища на познанието и културата в продължение на хилядолетия, в днешни дни биват изместени от класически и модерни медии, като средства за информиране. Все по-рядко хората ходят или се обръщат за намиране на информация към тези инфохранилища. Те основно остават в полезрението на учащи се, научни работници и историци-интусиасти.

Да работим в насоката на обоганяване на книжния фонд, както с българска така и с чуждестранна литература ще е една от основните ни дейности.