Бeзопасността на движението по своята същност е симбиоза между безопасното и правомерно поведение на участниците в него, безопасната инфраструктура и безопасната автомобилна техника. Безопасното движение по пътищата засяга пряко всеки един от нас, като член на обществото, от най-ранна детска възраст до дълбока старост, като участник в движението - пешеходец, велосипедист, водач на моторно превозно средство и т.н. То е грижа на всички, като се започне от компетентните органи, които следва да осигурят подходящата правна рамка от една страна, така и контрола по спазването и от друга.
Безопасността на движението е преди всичко въпрос на култура и съответно всеки един член на обществото носи своя дял от отговорността за случващото се на пътя. Необходимо е повишаване на културата на участниците в движението, на толерантността и адекватното поведение в съвременния автомобилен трафик.
Историческите превозни средства, които участват в движението, следва да се управляват винаги с уважение към другите участници. Водачите им следва да спазват винаги законовите изисквания за движение по пътищата и да съобразяват своето поведение с наличната хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация. Нарушаването на правилата не е от полза нито за безопасността на пътя, нито за популяризирането на историческите превозни средства.
Собствениците и водачите на исторически превозни средства следва да се съобразяват с препоръките за техническа изправност при текущата поддръжка. Също така, като правомерни участници в движението следва да се съобразят с обстоятелството, че историческите превозни средства не разполагат със системите за активна и пасивна безопасност на съвременните автомобили.
В исторически план още с появата на автомобилите започват да се изготвят правила за тяхното движение по пътищата. Първите писани правила за движението у нас са от 1896 г. В първия наказателен кодекс след Освобождението, Указ № 43 от 08.02.1896 г., в раздела „ Нарушения против личната безопасност и народното здраве“, са включени 9 правила за охраната на сигурността на движението по пътищата и наказанията за неспазването им.
В Закона за Столичната полиция от 1907 г. се оправомощава градоначалника да се грижи за свободното и безопасно движение „ из улиците“.
Първият правилник за движение на автомобилите в столицата е издаден на 12.03.1912 г. В него се съдържат основните правила за регулиране на движението и първите 5 пътни знака.
Пътната безопасност е задължение и отговорност на всички. Нека управлението на исторически превозни средства носи позитивна емоция, както за водачите така и останалите участници в движението.