Клубовете за ретро автомобили по своята същност са клубове, които обединяват хора с различни интереси чиито основен приоритет е един и същ, а именно историческите превозни средства. През годините в много издания и устави сме чели, че тези клубове са сдружения на хора с еднакви интереси, но във времето чисто материално, емоционално и комуникативно се е доказало, че това твърдение е непълно и по-точно видоизменено през призмата на битието и житието. Въпреки това голяма част от тези структури, били те обществени, частни или ведомствени, са доказали своята ефективност, като принос към общата цел, а именно опазване на материалното културно наследство на инженерната мисъл. Ръководствата на тези клубове са избираеми с различен мандат, определен от устава на съответната структура. С течение на времето броя на тези организации се увеличава, както и членската маса на национално равнище.
Още преди появата на организираните клубове в България се появяват ретро автомобилните събития, а именно наричани в началота “Парад-рали за автомобили ветерани“ ,като първото датира от 11 юни 1966 г.
С появата на първия клуб през декември 1989 г., започват да се организират разнообразни по характер събития, като събори, паради, пазари, излети, ралита, но в началото чисто регионални, а не национални по характер. Под последните разбираме такива които канят, посрещат и осигуряват престой на гости от цялата страна. Всички останали би трябвало да се класифицират, като регионални, без оглед на регистрациите на участниците. Понятието национални мероприятия се появявява в ретро пространството с календара за 2012 г. и по-точно с обявяването на първата национална програма. Зад нея не стои нито географски, нито правов, нито националистически смисъл, а идеята едно такова събитие да бъде подкрепено от достатъчно много регионални клубове, които формират неговия характер. Не на последно място обявяването на едно събитие за национално не цели да омаловажи или да неглижира други събития.
Днес в България съществуват около 57 клубни структури, от които официално имат обществено видима дейност 24 от тях. В националния календар в последните две години има между 30 и 40 събития. Голяма част, може би 75% от тези клубове са еднотипни, едни 15% гравитират около предходния модел и може би максимум 10% имат някакъв собствен характер и облик. За съжаление, дори създаването на нови клубове в края на 2019 г. почти по нищо не се отличава от създаването на такива в края на 20 век.
Всяко ново сдружение в областта на историческите превозни средства трябва да е ако не уникално, като дейност и визия, то поне да е значително различно от всичко съществуващо към момента. Всичко това не е задължително да е в устава на дружеството, който малко или много е поместен в законова рамка, но трябва да е ясно деклирано и обозначено.