Съхранението, като материално опазване (охрана / защита) и автентичност са две коренно различни неща. Първото е отношението към материалния обект, а второто към историческия. Първото се мъчи да запази материалната непрекосновенност, а второто духът на автомобила и епохата. Съхранението на историческите превозни средства е един от най-наболелите въпроси стоящи пред собствениците на такива. Първо, че те не са за всекидневна употреба, второ защото безупречният им външен вид и оригиналност са определящи за тяхното участие в различни мероприятия и не на последно място трудността за набавяне на резервни, интериорни и екстериорни елементи.
Съхранението го разглеждаме като отношение, не само да осигуриш „подслон“, но и при необходимост да замениш една част с не възможно най-евтината, а с възможно най-автентичната. Използването на части и елементи неотговарящи на оригиналните със съответните епохални характеристики, води до обезличаването на естетиката на епохата. Комуникацията, обмяната на информация относно достъпността до оригинални резервни части (а били те и автърмаркет) е гръбнака на съхранението на автентичността.