За нас

Първата известна книга в тази област е от 1958 година. Тя не може или по-скоро не би трябвало да се разглежда, като продукт на нуждите на формираното ретро автомобилно общество, защото такова не е имало, а като отделен научно-исторически труд формиран на база практиката и мирогледа на автора си:

„С автомобил през вековете“, Йордан Марков

Поглед назад, около създаването и развитието на автомобола. Книгата разказва за усилията на хората да създадат самодвижещи се коли, съвременни бързоходни автомобили и бъдещи вседеходи. 

Издателство „Народна младеж“ 1958 г., с илюстрации, мека корица, формат 200х145.

През 60-те и 70-те години не излизат други книги близки по тематика и съдържание до ретро автомобилите, до 1976-та година:

„Ветераните - прадядовци на автомобила“ - книгата излиза през 1976-та година с автори Петър Манев и Йордан Марков. Подобно на изданието от 1958-ма година тази книга не е свързана конкретно с нуждите на определена група хора, а по-скоро издаването й е провокирано от проведените през 1966, 1967, 1968, 1970, 1974 „Парад и рали на автомобили-ветерани“.

Отново след почти 20 годишна пауза, излиза следващата книга и поставя началото на поредица такива:

"Автомобилът в България" - книгата от 2001 г. с автор Иван Колев, реално се явява първата съвременна книга засягаща автомобилите в България от историческа гледна точка. Нейното издаване вече е предпоставено от формирането на ретро общността в България. Тя има ясна целева и читателска група по интереси. Изключително приятна, като усещане и оформление.

"История на автомобила в Царство България 1896 - 1946" - тази книга е издадена през 2010 г. Автор на книгата отново е Иван Колев и в нея той прави един обширен преглед на развитието на автомобила – от появата на първия автомобил в България до 1946 г. Тук са засегнати почти всички части от този пъзел, от тази част на историята на България – автомобилни дружества, автомобилни състезания, значими шофьори – както мъже, така и дами, автомобилни курсове и естествено пазара на нови автомобили.

"Автомобилите на Ботевград - 100 години история", 2014 г. - тази уникална книга във формат А4, 242 страници гланцова хартия, твърда подвързия, концево шита. Съдържа множество архивни, автентични, заводски снимки, чертежи и над 200 авторски рисунки от самия автор Иван Колев. Тиражът й е 300 броя. Съдържанието е разделено на няколко части, описващи ранните години на каросерийното дело в Ботевград, изграждането, развитието и последните години на "Чавдар". На 120 страници е публикуван списък, технически характеристики и графично описание на всички модели, модификации и прототипи. Това пълно изследване на историята на автобусостроенето в Ботевград е първо по рода си.

„Skoda – История в картинки – част I Лаурин и Клемент“ - автор е Стефан Иванов. Вижда бял свят през октомври 2019 г. 168 страници във формат 33х23 см. Историята проследява перода от създаването на Лаурин и Клемент до края на компанията (1895-1929). Подробно е описана историята на създателите, най-изявените механици, състезатели, надпревари, иновации, рекорди и много други. Автомобилите са нарисувани от автора, рисувани са повече от 13 години. Всеки модел е нарисуван и са описани техническите характеристики. С излизането на тази част се обявява и подготовката на втората част на книгата.

 „10 години Бургаски авто-мото клуб Ретро“ реализирана е на 288 стр. във формат 275х184 мм. на 170 гр. хром лукс, концево шита, твърда подвързия със зонален лак. Автор е Николай Корудерлиев. Реализирана е чрез 770 снимки, повечето непубликувани, резултат от над 230 снимачни часа. Подготвян е в продължение на повече от 18 месеца, при което са прегледани за селекция над 29 000 снимки. Направени са 18 уникални графики и са поместени 63 репродукции на обложки, плакати и документи. По своята същност и характер, тази книга открива една нова ера в клубния живот.

„25 години Старозагорски автомобилен клуб Ретро 1994-2019“ - по примера на бургаската книга, по идея на адв. Ганчо Баев, от януари 2019-та година се изготвя книгата „25 години Старозагрски автомобилен клуб Ретро“. Работена е в продължение на 7 месеца, със съдействието на множество колеги, по отношение на снимков и фактологически материал. Проведени са десетки разговори с свидетели на събитията описани в книгата. Естествено в тези кратки срокове и не на последно място липсата на интерес и желание за подкрепа от много „съмишленици“, тази книга не покрива голям процент от историята на клуба. Във формат 280х140 мм и с 96 стр. се нарежда на второ място сред подобните проекти в България. Книгата вижда бял свят през месец септември 2019 г. в тираж от 300 бр. Автор е Николай Корудерлиев. Книгата се разпространява безплатно и е раздавана като първа част от тристепенното награждаване на 16-ти ретро парад Стара Загора 2019.

Всички книги (с изключение на двете клубни) в ретро областта са с историческо-документален характер. Съдържащи факти, събития и документи, които в повечето случаи към момента на възникването им са спадали към друга тематична група, а именно автомобилизъм. Създаване на една книга е дълъг процес, който може да се сравни с построяването на една къща. Първо трябва да възникне нуждата от тази книга. Тази нужда се формира след съзряването и формирането на читателска група в тази област. Последната от своя страна определя тематичните посоки на съдържанието на книгата. Съдържанието може да бъде обусловено от наличието на историческа фактология за неговото изграждане. Изследователският труд необходим за списването на един такъв продукт в много случаи е съизмерим с такъв за написването на хабилитационен труд или докторска дисертация.

Работата с медиите, били те класически или дигитални, винаги неизменно е съпътствала организацията и провеждането на ретро автомобилните мероприятия в България. От прес съобщенията до живите връзки за новинарски емисии, са елемент на социалната информираност и интерес. Множеството партниращи медии (основно за новинарски и актуални предавания) винаги са проявявали интерес към личната комуникация с участници и колекционери.

Появата на 1-2-3- списания в една и съща област е естествен процес за печатните медии до началото на 21-ви век. Този процес е бил обусловен от пазарните ниши, големината на рекламния пазар, както естествените процеси на конкуренцията. Зараждането на ретро автомобилната преса в България точно в края на този период, я формира като несъобразяваща се с по-горните правила и процеси. Опитите за създаване на нови периодични издания в тази област е основно обусловено от опитите за представяне на различни гледни точки и различни журналистически практики. Сложността в стартирането и оцеляването на този вид медии, най-често се определят от малката целева група и спецификата на съдържанието, което ги нарежда като пенетрация до тяснопрофилираните научни издания. Предвид това, както и себестойността за списване и издаване, определят продуктите от този тип, като доста време и финансоемки. Комплексността на тези фактори определят и противоречивата история на това направление на хобито ни. Все пак от гледната точка на Историята днес може спокойно да заявим, че ретро автомобилното движение на България, през 21-век се определяше като стабилен издател на повече от едно месечно издание, което го нареждаше сред първата половина в Европа. 

Би било редно да се споменат и много регионални и националви вестници или БТА, отделящи място за карета и статии за ретро автомобилни събития. Но техния смисъл остава в информационната журналистика и съдържанието им предава почти дословно прес съобщенията от съответните организатори или техни интервюта.

Дълги години на българския телевизионен пазар няма предаване специализирано за исторически превозни средстава. Правени са няколко опита в различни телевизии за стартиране на такъв проек, но за съжаление неуспешни. Първи през 2005-та година GTV въвеждат чуждестранни такива предавания. Това се променя през 2010-та година, благодарение на ефира на Булсатком, където стартира първото българско авторско предаване в ретро автомобилната сфера.

Видеопрозводството (като фундамент на филмо и телевизионното производство) на всякакви къси и дълги форми се заражда още през 1999 г., а след 2015 г. с бурното навлизане на смарт устройствата, както и появата на по-достъпни, като цена екстремни камери, появата на всички дигитални платформи, като YouTybe, Facebook и Instagram започнаха да се появяват доста голямо количество съдържание на ретро автомобилна тематика.

С разпространението на Internet в България във втората половина на 90-те години, неизменно се появяват и първите WEB решения за ретро автомобили. В началото на периода между 1999-2002 г. в българското интернет пространство се срещат няколко страници със съдържание за исторически превозни средства на територията на България. За съжаление с „изчезването“ на интернет провайдери и платформи за свободен хостинг изчезват повечето от тях, но определено изиграват своята роля и остават своя отпечатък върху тази историческа нишка. Към днешна дата от първите съществува само classiccars.zonebg.com.

Основната причина за богатото разнообразие на марки, модели, епохи и страни производители в гаражите на ценителите на исторически превозни средства се дължи на техните реставраторски работилници и умения. Десетки автомобили са върнати към „живот“ благодарение именно на тях. Прецизната работа, високото качество на използваните материали, оригиналните части и асексоари, и не на последно място отношението към детайла допринасят за множеството национални и международни призове отсъдени на тези автомобили. Стотиците работни часове, уменията и познанията на рестовраторския екип, финансовите параметри и безсънните нощи превръщат тази дейност в един вид меценатство към инженерната мисъл и изкуство.

Много ретро любители си имат мечтана кола. В повечето случаи това е луксозен автомобил, не рядко спортно купе, но не на последно място и такъв събуждаш спомени в тях по отминали времена - не всеки държи само на високите скорости, многото коне и последния писък на модата. Често по пътищата може да видите, кола на достолепна възраст, която изглежда по-добре от съвременниците й, особено в активния сезон между месеците април и октомври. Някои от собствениците на подобни автомобили са ретро любители, а други са решили да реставрират старата си кола по сантиментални причини. На реставрация се подлагат абсолютно всякакви марки и модели превозни средства. Освен на западни, японски или американски автомобили, не малко ретро любители залагат и на соц класики, като Лада, Москвич, Жигули, ГАЗ, Шкода или Трабант.

Преди да решите да се захванете с реставриране, трябва да сте сигурни че ще надхвърли предварително направения ви бюджет и ще се доближи до стойността на вече реставриран такъв автомобил на пазара. В зависимост от състоянието на возилото дейностите и покупките могат да се остойностят от няколко хиляди до няколко десетки хиляди лева, зависимост от конкретната кола, нейното състояние, нивото на ресварация и наличието на части на пазара.

На първо място, след като сте си избрали автомобил за реставрация е да направете груба оценка на състоянието, каросерия, двигателните елементи и липсите по колата. Непълната окомплетовка в много случаи може да ви струва колкото по работата по наличния автомобил. Една от първите ви задачи трябва да бъде и максимално опознаване на колата. Потърсете информация за спецификите на конкретния модел,  в специализирани форуми, техническа литература или директно от хора притежаващи същата кола.

Преценете с кои дейности ще се заемете вие и за кои ще търсите услугите на сервизи, майстори и приятели. Ако това ви се струва непосилно, като работа и организация, може да поверите проекта си на специализирани сервизи в пълна реставрация.

В повечето случаи реставрацията на автомобил включва неговото пълно разглобяване. То трябва да се случва много бавно и внимателно, а свалените части да се складират и подреждат на подходящо закрито и сухо място. Тобре е тези помещения да са ваши, а да не сте под наем. Препоръчително е и да си водите дневник и да заснемате абсолютно всяка стъпка от процеса. Това не се прави само за спомен, а защото после ще трябва да сглобите всичко обратно. Едва когато колата остане на „голо шаси“, започва и същинската реставрационна работа. В зависимост от необходимостта тя може включва процеси като: почистване на шасито с песъкоструй, ремонти по ламарините на каросерията и подмяната на тези, които имат нужда от смяна, изчукване, заваряване, шлайфане, нанасяне на основни и защитни покрития и боядисване на ламарините, претапициране, ремонт на двигател, скорости и други двигателни възли, подмяна на гумени елементи, профилактика на охладителна, горивна и спирачна система, сглобяване на купето. Купувайте по възможност и при наличието на NOS (new old stock) части и при липсата на такива се ориентирайте към втора употреба и автър маркет решения. Не правете компромис с материалите, избирайте такива от реномирани световни марки от среден и висок клас или такива препоръчвани от FIVA.

Целият процес може да отнеме от месеци до години, в зависимост кой път за неговото реализиране сте избрали.

Съхранението, като материално опазване (охрана / защита) и автентичност са две коренно различни неща. Първото е отношението към материалния обект, а второто към историческия. Първото се мъчи да запази материалната непрекосновенност, а второто духът на автомобила и епохата. Съхранението на историческите превозни средства е един от най-наболелите въпроси стоящи пред собствениците на такива. Първо, че те не са за всекидневна употреба, второ защото безупречният им външен вид и оригиналност са определящи за тяхното участие в различни мероприятия и не на последно място трудността за набавяне на резервни, интериорни и екстериорни елементи.

Съхранението го разглеждаме като отношение, не само да осигуриш „подслон“, но и при необходимост да замениш една част с не възможно най-евтината, а с възможно най-автентичната. Използването на части и елементи неотговарящи на оригиналните със съответните епохални характеристики, води до обезличаването на естетиката на епохата. Комуникацията, обмяната на информация относно достъпността до оригинални резервни части (а били те и автърмаркет) е гръбнака на съхранението на автентичността.  

Разликата между двете е само една крачка! От това да имаш нещо естетично и обществено полезно, от това да се презапасиш с неща, за които си мислеш че ще свършат или ще те направят безумно богат. С въпроса на презапасяването се занимава още Зигмунт Фройд, който обаче не вижда колекционирането, като произтичащо от същите мотиви, като съберечеството. На всякъде по света, не само в България, могат да се видят места, били те дворове, халета или просто поляни, напълнени с десетки, а понякога и стотици автомобили. Последните в неугледен вид, без положени усилия за чисто материалното им съхранение, един ден те се превръщат в скрап. Лошото е, че много от тези хора са и скъперници, а то като патология е изследвано от столетия, т.е. нито дават, нито продават, нито правят, нито влагат. Или с други думи важното е да се сдобият с определена кола и след това нищо повече не се инвестира, нито пени!

Не е важно да имаш 100 коли за да се наречеш ценител или колекционер. Важното е да имаш отношението и погледа към историческите превозни средства. А те не идват с парите, а с възпитанието и средата.

Музеят като форма на съвременна комуникация възниква в Европа по времето на Ренесанса. Така вече близо 350 години, тези материални сбирки, биле те институционализирани или с чисто частен характер, оказват както образователно така и чисто информативно влияние върху общественото формиране. Следвайки естествения ход на нещата, през 70-те години на миналия век се отварят и първите автомобилни музеи. Списъкът им към днешна дата, под една или друга форма, в световен аспект надхвърля 200 бр.

С гордост можем да заявим, че сме посетили повече от 50 на територията на Европа. Тяхното внушение недвусмислено влияе върху формирането на мирогледа на всеки един ретро автомобилен фен. Като вдъхновение или като еталон те по един или друг начин дават своя принос към последващите ги събития за исторически превозни средства. На територията на България в момента съществуват 7 такива експозиции. За съжаление липсата на истински национален автомобилен или транспортен музей е загуба не само за носителите на ретро автомобилната идея, но и на цялото общество. Десетките опити за формирането на такъв музей от частни, обществени лица както и от граждански сдружения не водят до резултат.

За щастие радетелите й стават все повече и повече, с което увеличават надеждата, че този блян може да се превърне в реалност за България.

Международните дейности са неизменна част от съвременния глобалистичен свят. Всеки един човек и всяка една организация в ретроавтомобилната област в България трябва да има информацията и визията за това как се случват нещата в страните с по-дългогодишни традиции и култура от нашите. Съвременните течения и идеи за организирането на събития и промоция на исторически превозни средства най-добре се реализират от клубове и общества с дългогодишен опит.

Първите ни такива контакти по наша инициатива стартираха през 2011 г. с Небойша Джорджевич и годишната сбирка на „Сдружението на автомобилните историци“ в Сърбия, Klasik OTO Show в Бурса и Tour de Europe 1 в Германия.

Днес вече от позицията на 9 години личен задграничен опит, заявяваме своето желание да развиваме това направление с цел обмяна на опит и промоция.

Промоцията, като инструмент на хобито ни в България е слабо застъпена. Промотирането на отделни автомобили, събития, личности в цялостният им вид е видима единствено в двете специализирани списания излизали до скоро в България. Опити за такава дейност се наблюдават епизодично във форуми и FB страници. Липсата българска дигитална платформа за промоция определено е минус за цялата гилдия. Много от колегите ни редовно посещават такива платформи в Гърция, Унгария, Италия. Този вид комуникация се явява, като визитка за конкретния обект на промоцията.

Развитието на това направление е неизменна част от историческото документиране на ретро автомобилното движение в България.